Често получавам въпроси относно отглеждането на две деца. Лесно ли е, спя ли, помага ли ми някой…. Поканих още мамчета, за да споделим как се справяме с това предизвикателство – деца с малка разлика.
Ще ви разкажа накратко за тези страхотни майки, които освен за деца, се грижат и за блог (което на практика си е още едно дете). А по-долу ще откриете отговорите на най-често задаваните ми въпроси за деца с малка разлика.
Анна Николова – Аз, освен две деца си имам и Mamalesson 🙂 Може да ме откриеш тук – Facebook, Instagram и Pinterest.
Харитина Виденова – Майка на две деца. Тя стои зад блога Професия Мама и не спира да ни изкушава с вкусни предложения. Открий я във Фейсбук – Професия Мама и Инстаграм – Професия Мама.
Александра Джандева – Майка на 3 деца и един блог за кариерно развитие на майките – dzhandeva.com. Открий я във Фейсбук – Блогът на Джандева и Инстаграм – Александра Джандева.
Весела Георгиева – Майка на 4 деца (уау!) и блог, в който споделя забавни истории от пълната им къща – БъркоThings. Освен това тя се занимава и с нещо изключително интересно – изработва индивидуални книжки. Има и сайт, но в момента е в ремонт 🙂 Открий я във Фейсбук – БъркоThings и Инстаграм – БъркоThings. Разгледайте книжките тук – Индивидуални книжки.
Катерина Чолакова – Майка на 2 деца и вкусен блог. В нейното местенце mytasteforliving освен рецепти споделя и за пътешествия из красивия свят. Открий я във Фейсбук – mytasteforliving и Инстаграм – mytasteforliving.
Ани Събева – Майка на 2 деца и Слингомания – място, където онлайн ще намерите полезни статии за бебеносене и спокойни бебета. Освен това там може да закупите или наемете ергономична носилка, както и да получите консултация относно бебеносене, кърмене и сън. Открий я във Фейсбук – Слингомания библиотека за ергономични носилки/ Slingomania Sling Library и Инстаграм – Слингомания за спокойни бебета.
Флор – Майка на 2 деца, блога Flor и Библиотека за слингове Бебешори. Открий я във Фейсбук – Flor и Инстаграм – Flor.
Александрина Георгиева – Майка на 2 деца, развива блога offlinekids, както и Фондация Офлайн кидс. Открий я във Фейсбук – Offline Kids, Инстаграм – offlinekids.bg и Youtube – Offline Kids.
Колко е разликата във възрастта между децата?
Анна: Точно 2 години. Родиха се в един и същи ден.
Харитина: Разликата между двете деца е 2 години и 9 месеца.
Александра: Три години и 4 месеца.
Весела: Имам четири момчета. Баткото е голям – роден 9 години преди втория калпазанин, а останалите трима са с разлика от две години помежду си.
Катерина: Разликата им е 2 години и 3 месеца.
Ани Събева: 1 година и 7 месеца, Дани е роден септември 2016, а София април 2018.
Флор: Една година и два месеца.
Александрина: Разликата между децата е точно 2 години и 11 дни 🙂 Напълно планирано, дори се надявахме на по-малка разлика.
На каква възраст са в момента?
Анна: София е на 2 години и 2 месеца, а Ивайла е на 2 месеца.
Харитина: Сияна е на 2 години и 10 месеца, а Калоян е на 1 месец.
Александра: Борко е на 5 години и половина, а близнаците на 2 години и 3 месеца.
Весела: Най-големият е почти на 15. Следва 6-годишното торпедо, 4-годишният кротушко и най-малкият веселяк, който е на 2.
Катерина: В момента сина ми е 9 години, а дъщеря ми след месец и половина ще направи 7.
Ани Събева: Дани ще навърши 5 години следващия месец, а София 3 години и 5 месеца.
Флор: Емил на 4,1г. и Калин на 2,11г.
Александрина: В момента децата са на 4г 3м и 2г3м.
Как се справяш? Остава ли време за сън?
Анна: Не е лесно. Но пък и аз не обичам да спя дълго. 
Харитина: Няма да лъжа, че е лесно. На моменти се чувствам много безпомощна и ми се иска да се оправям с всичко, но не се получава. А времето ми за сън зависи колко ми позволи Калоян. Предимно между 00:00 и 6:00 като общо ми се събират по 3-4 часа сън. През деня не мога да спя.
Александра: Трудно, защото се е натрупала доста умора. Сънят продължава да е голям проблем. Близнаците вече си „правят нощите“, както пишеше в една популярна книга, но тройната комбинация от различни „стилове“ на спане ни осигурява не повече от 3-4 часа непрекъснат сън. През останалото време все някой е буден за нещо, плаче, рита, върти се, мести се насам-натам.
Весела: Често служебните ангажименти отхапват доста от времето за нормален сън. Но това е единственият начин, по който никой не е ощетен и работата е свършена.
Катерина: Време за сън ми остава. Дори и като бебета много рядко сме имали неспокойни нощи и винаги през нощта са спали.
Ани Събева: Освен децата се занимавам и със собствен бизнес, но мисля, че вече се научих да ги съчетавам. Разбира се имам огромната подкрепа на съпруга си.
Флор: Откакто децата са с еднакъв режим се справям супер. Живота сред природата също много ми помогна за това. Всеки ден задължително всички заедно спим следобеден сън, без пропуск.
Александрина: Истината е, че не е много лесно, но пък е приятно. Трудно ми е да кажа, че спя достатъчно, защото се опитвам да ставам по-рано от тях, за да свърша важни дневни задачи. В същото време децата вече започват да спят добре през нощта и не бих се оплакала 🙂
Как се разтоварваш?
Анна: Разтоварвам се предимно с работа по mamalesson.
Харитина: С опити да чета, да си полежа на дивана на тишина и да не мисля за нищо, с музика докато готвя и чистя.
Александра: Никак 🙂 Аз просто не знам как да си почивам. От края на април, когато започнах с блога, може да се каже, че с него се разтоварвам. Но пак има цена – времето за списването му не пада от небето, трябва да воювам за него всекидневно 🙂
Весела: Със семейни пътувания.
Катерина: Много неща успяват да ме разтоварят. Обичам разходките сред природата и през почивните дни обикновено планирам да сме на някъде по някоя пътека. Обичам да готвя и никой да не ми пречи
Ани Събева: Пътваме. Ходим често на дълги и по-кратки почивки извън София. Така децата също прекарват повече време сред природата.
Флор: Спя, гледам филм, пиша в блога, срещам се с приятели, пътувам, диво къмпингуване, разходки в гората, връзка с природата. Дойдох да живея за цялото лято със семейството на морето, за да разтоварваме заедно.
Александрина: Разтоварвам предимно работейки по Офлайн Кидс. Чувството, че правя нещо полезно за някой, ми носи удовлетворение 🙂 Обичам също така планината и времето с приятели.
Колко често ти се иска да избягаш?
Анна: Доста. Признавам си, че напоследък започнах да “бягам”. Когато има кой да остане при децата, хващам кафето и отивам чак в градинката срещу къщата.
Харитина: Всеки път, когато нещата излязат извън контрол, което е често. Затова всеки уикенд се опитваме да избягаме някъде семейно и да разтоварим. За предпочитане някъде в природата.
Александра: Това е усещане от супер трудните моменти, когато от преумора наистина не знам къде се намирам. Иначе казано – поне по два пъти на ден 🙂 Дори си измислих кодово изречение – казвам, че искам да преям с палачинки. На децата им е смешно, аз се забавлявам с реакцията им, казвам си колко умна майка имат, сипвам си поредна доза черно кафе и продължавам.
Весела: По няколко пъти на ден. Все опитвам да хвана гората, но калпазаните ме настигат и връщат обратно.
Катерина: Поне 1 път в седмицата ми идва да хвана пътя на някъде сама
Ани Събева: Често ми се иска просто да легна да поспя 
да избягам ми се иска когато сме в парка с хиляди други деца и всеки иска нещо
Флор: Не искам да бягам, обичам живота си. Живея в мечтата си. Искам да бъда навсякъде с децата и съпруга си, и животинките ни разбира се.
Александрина: Общо взето всеки път, когато решат да правят наводнение в апартамента. Но освен това се старая да гледам от положителната страна на нещата – някой хора мечтаят за хаоса, който имам аз.
Имаш ли помощ? По-голямото дете помага ли?
Анна: Не мога да се оплача. Каката също се включва активно в домакинската работа. Не искам да я занимавам с това, но тя се сърди ако не помага. Разтоварва съдомиалната, оправя прането, помага и при простирането. Все нещо чисти и подрежда.
Харитина: Помощ ми е мъжът ми. Роднините живеят далеч и се виждаме само по празниците. Като разбира се като се родиха децата останаха при мен 2 седмици да помагат и съм много благодарна. Помощ си трябва и ако бяха наблизо щях да се възползвам по-често. Каката е още малка, но иска да помага и го прави до колкото е възможно.
Александра: Справяме се сами със съпруга ми. Борко помага по неговия си начин – когато е в муза е способен да оправи цялата стая, когато близнаците плачат за нещо да ги успокои и разсее. Но той е още дете, никога не е бил ангажиран със същински грижи и отговорности покрай тях. Помага, когато го помоля за нещо дребно и с това също гледам да не прекалявам.
Весела: Да! И баща им, и батко им са невероятни помощници. Доста често се налага татко им да бъде и баща и майка, и се справя отлично. А батко им прави и невъзможното, за да им угоди.
Катерина: Помощ нямам. С мъжа ми си ги гледаме сами. Помощ от баби и дядовци за жалост не получаваме. А по-голямото дете не е достатъчно голямо да помага с малкото. Не мисля че трябва да го обременявям с това.
Ани Събева: Нямаме помощ. Дани и София са си партия в белите справяме се заедно със съпруга ми.
Флор: Аз и съпругата ми гледаме децата сами. По-голямото дете понякога помага, понякога се прави на по-малкото.
Александрина: Помощ почти нямаме 🙂 Бабите нямат възможност да се включват често, а детегледачка не използваме. Телефони и таблети също. Баткото помага, колкото да надъхва малката да правят общи бели, но за мен това е по-добрия вариант пред това да се бият и карат 🙂 тандем… срещу мен 🙂
Лесно ли забременя втория път? А първия?
Анна: Първия път отне около година. Втория път от първия опит.
Харитина: И двата пъти забременях много лесно. От първият опит.
Александра: И двете ми бременности бяха естествени и желани. Не сме чакали дълго да се случат трите ни чудеса 🙂
Весела: Втората бременност бе най-дълго чакана. Девет години опитвахме без резултат. Но след това като тръгнаха работите, че чак се притесних дали ще можем да се спрем.
Катерина: Първия път забременях от първия месец опити 
Ани Събева: Първият път не. Имах спонтанен аборт преди Дани в напреднала седмица и Дани се случи две години след това със София незнам как съм забременяла 
Флор: Да, и двата пъти.
Александрина: Първият път забременях веднага, а втория – отне около 3-4 месеца 🙂
Трудно ли ти беше по време на бременността?
Анна: Първата бременност не я усетих. Както и раждането. Втората обаче ми разказа играта.
Харитина: Първата бременност не протече много леко и ми се наложи да лежа 4 пъти в болница преди да родя. А останалото време да почивам без почти никакви натоварвания. Втората бременност не я усетих много докато все тичах и се занимавах с първото дете. Имаше и моменти, в които дори забравях, че съм бременна. Единствено, което беше неприятно при нея беше анемията и постоянната умора, която чувствах.
Александра: Да, беше ми трудно, защото и двете бременности прекарах на легло. С близнаците залогът беше двоен, много нови неща имаше и периодично се разхождахме до спешното.
Весела: Не. И четирите пъти имах чудесна и безпроблемна бременност.
Катерина: Като се сетя за бременностите ми първо си спомням само хубавите неща. Но първата доста боледувах накрая, появи ми се синузит, ухото ме боля последните 3 месеца и не чувах, което ми се отрази зле. А втората бременност имах бъбречни проблеми, ужасни болки.. Родих преждевременно, а 20 дни след това претърпях сериозна бъбречна операция.
Ани Събева: Аз не се оплаквам. Имах много хубава компания от бебеносещи майки, с които винаги намирахме какво да правим и ми беше готино да имаш среда и приятелки, с които да си споделиш майчинството е безценно.
Флор: С първото хич. С второто малко по- трудно, но вече не помня защо
Александрина: По време на втората бременност ми беше трудно, да. Физически се чувствах зле, а първото дете беше твърде малко, за да разбере състоянието ми. Винаги бях уморена, налагаше ми се да го вдигам дори към края на бременността.
Как се държеше голямото дете по време на бременността?
Анна: Супер! Галеше ми корема и целуваше сестричето си. Допираше играчки до корема ми, пееше песни. Оставяше ме да си почивам, докато тя играе.
Харитина: Нямаше проблеми със Сияна тогава. Обясняваше, че в корема ми има бебе, а в началото си мислеше, че в на всекикорема има бебе. За лека нощ целуваше както мен, така и корема ми.
Александра: Нищо особено не се случваше тогава с него. После започна купонът.
Весела: С любопитство, нетърпение и нежност.
Катерина: Голямото дете се държа много добре, докато бях бременна. Беше много внимателен и грижовен към мен и очакваше с нетърпение сестричката си.
Ани Събева: Не мисля, че разбираше много в началото, но към края вече беше внимателен и знаеше какво ни предстои. Първия път, когато дойдоха да ме видят той директно се втурна да прегръща бебето и беше много щастлив, грижовен и обичлив.
Флор: Прекрасно. Чакаше бебето, говореше му и му пееше още преди да се роди. Вълнуваше се. Чакаше го. Помогна ни да изберем името му.
Александрина: На пръв поглед всичко беше нормално. Подготвяхме го за предстоящите промени с много разговори. Горе-долу в периода, в който започнахме да споделяме на роднини за очакваното второ бебче, започнаха да се проявяват проблеми в поведението му, които според психолог са породени от новината. Това обаче остана недоказано до ден днешен.
Има ли ревност между двете деца?
Анна: Не бих казала. Само понякога, като баща й гушне бебето, тя праща сестра си да спи, за да се намърда тя на ръце.
Харитина: Определено има ревност. В началото по-голяма като се изразяваше с промяна на държанието не към бебето, а по-скоро към нас с баща й и като цяло. Сега е много по-добре и нещата се нормализираха.
Александра: Да, има, на моменти ожесточена дори.
Весела: Не.
Катерина: Ревност може би в голямото дете усещам на моменти.
Ани Събева: Категорично не. На този етап са добри приятели и той я защитава.
Флор: Не. Те са едно цяло – супер екип.
Александрина: Да, има моменти, в които показват голяма ревност, въпреки че полагаме усилия да няма разделение между двамата.
Случва ли се да пренебрегваш едното дете за сметка на другото?
Анна: В истинския смисъл не! Но се случва. Докато храня Ивайла, със София четем книжки. А когато София има нужда от мен, оставям Ивайла на активната гимнастика.
Харитина: Колкото и да се опитвам да не го правя има такива моменти. На пример когато кърмя Калоян, а Сияна иска да й дам нещо, което тя не може да достигне, а аз я моля да изчака, тъй като точно в този момент няма как да го свърша. Или пък със Сияна сме в тоалетната, а Калоян започва да плаче, а аз няма как да го взема веднага, а трябва да изчака 1-2 мин.
Александра: Борко е по-пренебрегнат откъм лично време само за него и за това изпитвам сериозна вина. Въпреки усилията ни, много трудно се получава да задоволим неговите нужди и желания в степента, която той очаква и аз искам. Близнаците все още отнемат повече от общата енергия в обгрижването им.
Весела: Не мисля. Старая се да ги дарявам с еднакво време и внимание. Също така и наказанията понасят със силата на споделената отговорност.
Катерина: Никога не съм пренебрегвала едното дете за сметка на другото.
Ани Събева: Надявам се, че не. Сигурно няма как да не ми се случи в бъдеще. За сега обаче успяваме да правим нещата заедно и да не се налага да ги делим и да ги пренебрегваме.
Флор: Не. Действам едновременно, при нужда се изчакват, все пак имам само две ръце, макар да изглеждам с повече
Александрина: Полагам всякакви старания да не го правя, но има случаи, в които е неизбежно, особено когато второто детенце е много малко, а голямото става все по-независимо. Във всеки случаи се опитвам да говорим за причините това да се случва.
Понякога случва ли се нещо едновременно при децата, както при близнаците например?
Анна: Много често акат по едно и също време. Или имат запек и двете. 
Харитина: Всеки път когато започна да кърмя Калоян и Сияна си търси внимание и иска да играем.
Александра: При нас това, което се случва едновременно и непрекъснато е тръшкането и плаченето. Дори не коментирам колко светкавични реакции развих, за да ги опазя от ситуациите, в които се вкарват за отрицателно време.
Весела: Боледуват винаги заедно. Досега не съм открила начин да ги опазя. И не вярвам, че съществува. Правят пакости заедно и участват всички наравно в щуротиите.
Катерина: Не мисля. Но пък обичам да им купувам еднакви неща – всмисъл ако взема момчешка раница ми е хубаво да взема такава и момичешка
Ани Събева: Не. Те са безкрайно различни и в действията си и в емоциите си и в начина по който приемат света.
Флор: Всичко се случва едновременно. Откакто децата станаха с еднакъв режим са като близнаци. В момента в които едното каже нещо веднага и другото се обажда, че важи и за него..
Александрина: Да, разбира се. Просто защото второто дете често копира всичко, което прави първото.
Колко често плачат едновременно?
Анна: Не се е случвало. Ако едната плаче, то другата веднага спира.
Харитина: Това се случваше само в началото, когато Сияна изразяваше силно ревността си и плачеше и се тръшкаше постоянно. Сега е по-различно и дори когато бебето започне да плаче, аз правя нещо друго Сияна веднага ме вика и казва “Бебе плаче” или търси да му даде биберон, въпреки че Калоян не желае залъгалки.
Александра: Много често, всеки ден, по безброй пъти за какво ли не. Плачат и тримата за по-весело 🙂 С това обаче се свиква дотолкова, че само по интонацията мога да преценя струва ли си да се намесвам или ще се справят сами.
Весела: Много. Особено когато се бият.
Катерина: Плачат едновременно ако се сбият сериозно един с друг или са наказани
Ани Събева: Хах. Когато са били малки се е случвало, но вече не. Сега даже ако единия плаче другия го успокоява.
Флор: Никога.
Александрина: Плачът е заразен при малките деца, така че много често се случва едновременно. Случва се второто да заплаче, само и само да отвлече вниманието от първото. В тези моменти се старая да разпозная кой е истински нуждаещият се.
Голямото пази ли малкото?
Анна: Да! Най-вече от мен. Когато почна да й правя разни процедури, които за нея са неприятни (рязане на нокти, промиване на носа, очи и т.н.), изпада в истерия и ме кара да спра. Държи се супер внимателно към нея, ако я пипа, то е много нежно.
Харитина: Прави опити по скоро като да стои до него когато е на люлката, да ляга до него на активната гимнастика, гали по коремчето.
Александра: Не. За наш ужас минахме и през това. Сега е малко по-лесно, близнаците вече не са бебета, но всеки ден има опасни хрумки и игри.
Весела: Батко им е истински закрилник. 6-годишният проявява внимание към по-малките, но не толкова последователно и осъзнато все още. Не съм сигурна, че 4 и 2-годишните все още им е ясно как да опазят себе си, камо ли другите.
Катерина: Да. Много я пази. Като правило е, че само той може да я тормози и тероризира, но други не.
Ани Събева: Да.
Флор: Да.
Александрина: Могат да се бият цял ден, но случи ли се някой или нещо да застраши по-малкото, баткото се спуска веднага да помага 🙂
Как съчетаваш грижите по децата с блога?
Анна: Много трудно. С блога се занимавам предимно вечер като заспят. Идеи много, време малко. Но скоро София ще тръгва на ясла и предполагам, че ще имам повече време.
Харитина: В момента трудно. Почти не готвя и не правя нови рецепти, но споделям стари идеи или неща от всекидневието ни. Опитвам се да отговарям на лични съобщения, които получавам, но и това се случва с голямо закъснение, но определено няма как да се съчетават всички неща. Имам много идеи за реализиране, но за сега на преден план са децата, а за всичко си идва времето.
Александра: С много желание 🙂 Но, то не стига и искреният отговор е – трудно. Често около полунощ си пиша с всички майки и е страхотно, че още никой не ми се е разсърдил, че го лишавам от сън и почивка. Наваксвам с блога през уикендите. Изцяло разчитам на съпруга ми да ме покрие, когато искам да обработя някой текст.
Весела: Не ги смесвам. Затова и често не спя.
Катерина: Те вече не са толкова малки, че да ми пречат много. По скоро другата ми работа ми пречи
Ани Събева: Ох. При мен блога е много малка част от дейността ми и все пак ми е трудно. Аз съм обаче майка работеща на пълен работен ден и малко отгоре. Децата ходят на ясла/градина и аз от 8:30 до 17:30 съм работеща жена
Флор: Чудесно. Те ме вдъхновяват. Гушвам ги за приспиване- това ми дава най-голямото спокойствие на света и източник на любов.
Александрина: Работя предимно, когато спят 🙂 Това е и причината нещата да се случват бавно. Дори беше необходимо да преглътна желанието си за успех в периода на майчинството и да осъзная, че сега малките са топ приоритет, а блога ще върви в своето си флегматично темпо.
Кога започва да става по-лесно?
Анна: Очаквам с нетърпение този момент.
Харитина: Надявам се скоро😁
Александра: Нямам представа, вече дори не питам 🙁 Колкото са по-самостоятелни децата, толкова по-добре. Аз лично в това инвестирам най-много време и енергия.
Весела: Няма такъв момент. Родителството е един дълъг и непрекъснат период, през който грижите и трудностите се променят заедно с възрастта им. Но нито става по-лесно, нито по-трудно.
Катерина: Сина ми е на 9 години вече и мисля, че на тази възраст нещата вече са по-различни някак. Не знам като дойде пубертета как ще е само
Ани Събева: Може би когато Дани стана на 3 година и след това пуснахме Софи на кооператив. Тогава нещата започнаха да се канализират. С две деца, професия и бизнес, в Ковид-времена не е лесно, но всеки намира своя начин и път.
Флор: Когато двете деца станат с един и същи режим и малкото направи 2г. Когато цялото семейство има един и същи режим.
Александрина: Първото “по-лесно” се случи, когато второто дете проходи. Подобрение имаше и около навършването на 18 месеца, защото се виждаше как започваха да си заиграват. Когато малката стана на 2 години, започна да говори повечко и с батко й започнаха да намират общи игри. Оттогава голямото дете някак си я прие и като приятел и започнаха да лудуват заедно. Тогава и започнах да усещам колко по-добре ми е, когато са двамата.
Искаш ли да споделиш още нещо?
Анна: Да имаш деца е прекрасно и колкото и да е трудно едно “Мамо, обичам те!” оправя нещата. Няма да лъжа, че да имаш деца с малка разлика е лесно, но пък е чудесно! Има си своите плюсове и гледам да се концентрирам върху това.
Харитина: Може да не е лесно, но си заслужава всичко.
Александра: Бих вдъхнала кураж на майките, които вече имат едно дете и очакват близнаци. Бих им казала истината – в началото, особено първата година и половина, е наистина огромно изпитание. Особено, ако нямат никаква помощ. Важно е да не се затварят в себе си, да търсят подкрепа основно от хора, които могат да ги разберат, да подминават изрази и коментари, които ги натоварват психически. Защото три малки деца, две, от които близнаци, изискват супер много енергия, концентрация и внимание. Не се обвинявайте, ако ви се налага да отказвате покани, да се лишите от почивка или пътуване. Всяко нещо, което ви помага да запазите равновесие и разсъдък е по-важно. Не се поддавайте на чувството за вина и не се сравнявайте с другите семейства. Бъдете реалисти, настоявайте най-близките ви хора също да са такива и да не ви товарят с нереалистични очаквания. Оборотите се вдигат с възрастта и не става по-лесно, по-скоро вие ставате по-добри и обиграни 🙂 Ако някой ви каже, че трябва да си почивате, защото сте изнервени и недоспали го поканете да гледа трите деца и да поеме къщата вместо вас 🙂
Весела: За да “оцелея” в един напълно мъжки свят, да се радвам пълноценно на всичко, което имам и за да бъдем всички щастливи, гледам на нещата винаги от веселата им страна. Като една истинска безсмъртна майка!
Флор: Супер яко е да имаш деца !!
