Разговор с Яна Данаилова, магистър по хранене и здравен мениджмънт, докторант по човешка физиология, сертифициран нутриционист и Председател на сдружението на Нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене (ANA). Яна е автор и водещ на предаване със здравна тематика, както и автор в няколко медии. Майка е на 3 прекрасни деца, радетел на здравословния начин на живот и хранене. Повишаването на хранителната култура и подобряване на житейските навици на хората са нейна лична мисия.
Яна, споделете с нас, като майка за трети път и в качеството си на специалист по хранене, кои са признаците, които еднозначно показват готовността на бебето да бъде запознато с твърда храна?
Я: Според мен първият основен признак е възрастта. Лично аз не смятам, че храносмилателният тракт на бебето е готов ефективно да храносмила и абсорбира друга храна, освен кърма или адаптирано мляко преди шестия месец. Възрастта на детето и самото то, явно ни показват неговата психическа и когнитивна готовност да направи прехода от мляко към твърдата храна. Способността му да седи, макар и не особено стабилно самичко, способността му да хваща с ръчички и да поднася към устата, повишеното слюноотделяне, евентуално появата на първи зъби, интересът към храната, която ние консумираме, са явни и категорични признаци, че можем постепенно да започнем да въвеждаме нашето бебе в дебрите на здравословната и вкусна храна.
Кои са най-подходящите храни, с които можем да започнем, от гледна точка на хранителен състав и вкусови качества?
Я: Зеленчуците и плодовете несъмнено са най-подходящите храни, с които можем първоначално да запознаем нашето бебе. Сред зеленчуците бих препоръчала моркови, броколи, пащърнак, сладък картоф, тиква, тиквичка. А сред плодовете – банан, авокадо, ябълка, круша. Аз предлагам на мъничката Ани зеленчуците задушени леко на пара, а плодовете сурови. Меките плодове под формата на парченца, които тя самата може да хваща с ръчичка, да поднася към устата и да опитва. А твърдите като ябълка и круша, настъргани на ренде и в близалка за захранване, която тя може да смуче. Разбира се, това важи за бебетата, които се хранят по метода „Захранване, водено от бебето“.
Ако майката е избрала стандартния метод за захранване, то тогава плодовете и зеленчуците следва да бъдат пасирани до хомогенна смес. Трябва да се въвеждат постепенно с лъжичка в интервал от 3 до 7 дни, като се наблюдава за алергична реакция. Ако такава няма, преминаваме към запознаване с нова храна. Най-добре е новите храни да се въвеждат сутрин или на обяд, за да имаме време да наблюдаваме детето. Реакциите, за които да следим, са кожни като обрив и зачервяване, или промени в мотилитета на червата и изхождането.
Какви грешки бихме могли да допуснем при захранването?
Я: Първата основна грешка е да стартираме прекалено рано. Когато интестиналният тракт не е достатъчно зрял, въведената твърда храна може да раздразни стомашната лигавица. Тя няма да може да бъде ефективно усвоена и може да доведе до чревен дискомфорт. Втората грешка е да въведем неподходяща храна, алерген или трудносмилаема храна. Например да се стартира с цитруси, ягоди, месо, бобови култури, ядки, мед. Третата грешка е да се овкусява храната на бебето. На възраст под една година бебетата не бива да консумират никаква добавена сол и захар. Бъбреците не могат да метаболизират солта, а захарта е напълно излишна не само през първата година, а и по принцип. Четвъртата грешка е да не уважаваме признаците на глад и ситост на бебето и да се опитваме да го храним на сила или да отказваме храна, когато то е видимо гладно.
Бебетата притежават съвършен авторегулаторен механизъм именно на усещанията си на глад и ситост. Когато бебето се нахрани, то явно дава признаци на това, че не желае да поеме повече храна. Независимо, че ние можем да смятаме, че то почти нищо не е яло. Когато бебето започне да бута храната, да върти глава, да се изпъва назад или да реве, ясно и категорично ни показва, че храненето за него е приключило. И ако продължим да настояваме, може след време да се сдобием с едно злоядо дете, което ще отказва всяка храна и ще развие неприязън към храненето, когато за него то е станал насилствено.
Изключително важно е да уважаваме вкусовите предпочитания на нашето дете.
То като нас е човек и е съвсем нормално да харесва или НЕ харесва едни или други храни. Независимо колко полезна или любима е дадена храна за нас, това не означава автоматично, че бебето ни ще я харесва. Важно е да се съобразим с неговия отказ или нежелание и да не проявяваме по никакъв начин насилие. Това отново може да доведе до неприязън към процеса на хранене и отказ на храна по принцип.
Често родителите на злояди деца в стремежа си да накарат детето да хапне поне нещо, прибягват към нездравословните алтернативи. Често подсладени и неподходящи за крехката бебешка възраст. Поради вродения афинитет на човек към сладките храни, бебето с охота приема тези „награди“ или „храни-залъгалки”. Започва системно да ги предпочита, като отказва готвената или здравословна храна. Това може да се превърне в сериозен проблем, да наруши хранителната култура на растящото дете. А оттам да последва клетъчно недохранване и развитие на липси и дефицит за бурно растящия детски организъм.
За какво е важно да следим при избора на храна, особено що се касае до готовата бебешка храна?
Я: При избора на храна за нашето дете, е важно да съблюдаваме свежестта, сезонността и произхода на продуктите, както и начина и вида на термична обработка и овкусяване. Важно е детето да се храни с прясна, сезонна храна, преминала само щадяща термична обработка, като задушаване на пара, готвене на бавен огън и неовкусена със сол, пикантни подправки и екстрахирана мазнина. Разбира се, съобразявайки се с възрастта на бебето постепенно ще въведем полезни мазнини. В ранния период на хранене, мазнините в детското меню могат да идват от естествени източници. Например авокадо, изкиснати предварително и фино смлени ядки и семена, само при условие, че детето няма семейна анамнеза и предиспозицията към алергични реакции.
Важно е детето да консумира прясна храна, непрестояла и непретоплена. Храната от предходни дни губи своята хранителна стойност. Добре е да планираме времето си и всеки ден да приготвяме свежи, вкусни и питателни ястия за нашето бебе.
Разкажете ни накратко как вие в момента захранвате своето трето дете? Усещате ли съществена промяна в начина, по който запознавате малката Ани, в сравнение с методите, които сте използвала при захранването на нейната кака и батко?
Я: В момента захранвам мъничката Ани по метода Захранване водено от бебето. Като освен храната, която й предлагам да опита самостоятелно, й давам и приготвени домашни пюрета. В тях включвам съставки, като микроси, зеленолистни, ядки, семена, чесън, които храни тя не би могла да консумира на този етап, ако не са предварително смлени. Позволявам на Ани да изследва и опознава храната с ръце, да се опитва да я поднася сама към устата си. Това е свързано със създаване на доста хаос у дома. Изисква търпение и сериозно почистване на плота, столчето за хранене и всичко около нея, както и къпане след всяко хранене. Но това не бива да ни притеснява.
Бебето опознава света чрез своите сетива и въпреки че за нас може да изглежда на пръв поглед, че то се цапа и мърля, реално то изследва и развива своята фина моторика, възприятията си за храната, вкусовите си предпочитания и най-вече своите когнитивни умения и способности.
Бидейки активен участник в процеса на храненето, бебето изпитва наслада. Не се чувства насилвано и само регулира количеството и вида на поетата храна. Привърженик съм на тезата, че „Under one food is just for fun“ или че под една година храната по-скоро носи наслада. Детето се учи играейки с нея, а основен източник на енергия и хранителни вещества си остават кърмата и адаптираното мляко. Този метод не бе популярен във времето, когато отглеждах големите си деца. Не казвам, че едно бебе няма да се научи да се храни, ако изберем класическия метод. Просто аз избирам принципите на захранване водено от бебето. Дълбоко уважавам избора на всяка майка и смятам, че всяка жена трябва да походи към процеса спрямо своето себеусещане и спрямо начина, по който тя се чувства най-добре.
И за финал какви съвети най-общо бихте дали на майките, на които за първи път предстои този важен етап от развитието на бебето?
Я: Първата и основна препоръка към всяка майка, която за пръв път захранва своето дете е да бъде максимално спокойна и уверена. Да, има много плашеща информация за рискове от задавяния или за алергични реакции. За евентуални страхове дали детето яде достатъчно и няма да развие определени липси и дефицити. Аз се доверявам на природата и инстинктите. Наблюдавам как Ани притежава уникален рефлекс сама да изплюва големите частици и да се предпазва от задяване. Как тя ясно показва признаци на глад, как се храни с охота, когато е гладна и категорично отказва храна, когато се е нахранила.
Така че спокойствието, увереността и уважението на сигналите и знаците, които бебето ни дава, са най-важни в процеса на захранване. Бебето е човек и в процеса на захранване то е пълноценен участник в комуникацията, изучаването и процеса на запознаване с новата храна. Ролята на майката е да бъде ментор и учител, но в никакъв случай „насилник“. От друга страна евентуалната тревожност, страх и несигурност на майката се предават на детето и това може да компрометира неговата връзка с храната.
Храната и храненето са удоволствие…
…и само в една ведра обстановка, бебето може да обикне процеса на хранене, да се храни с наслада и желание. Всяка майка без опит следва да се консултира и с педиатъра на детето. Но и да помни, че детето е най-добрият учител и нека то да определя ритъма, темпото и вида на храната. Наша отговорност е да му предлагаме само здравословни алтернативи и да не го запознаваме с храни, за които после ще съжаляваме.
Важно е да знаем, че до третата година се изграждат основните вкусови предпочитания и хранителни навици на човека. Това е времето в което ние изцяло контролираме вида и качеството на храната, която детето поема. Извинения от вида на „моето дете яде само пържени картофки и пица“ означават, че ние сме позволили това да се случи. Така че нека подходим с любов, търпение и уважение към процеса на захранване на своето дете. Да се постараем да изградим здравословни и устойчиви във времето навици. Те ще помогнат на нашето дете да се радва на добра хранителна култура, крепко здраве и дай Боже, дълголетие и високо качество на живот.
Яна Данаилова споделя своя опит като майка и полезна информация като специалист по хранене и физиология в своите профили във фейсбук, инстаграм и в своя сайт www.chandra.bg
Снимки: Личен архив, Яна Данаилова
