бременност и ковид, ковид, коронавирус, корона, вирус, бременност и коронавирус
Бременност и раждане

Бременност и Ковид – моята лична история

#Сподели

Този Ковид-19, който неусетно как премина в Ковид-20 и дори 21 вече е посетил поне по веднъж всеки дом. Ако все още не е дошъл във вашия, то надявайте се и да не се случи и колкото и силно да чука на вратата – не го пускайте! Този вирус, освен физическите неразположения, които причинява е и един силно ЕМОЦИОНАЛЕН ВИРУС. За кратко време Коронавирусът превзе света и въпреки, че вече има ваксина срещу него, той все още не иска да си ходи.

В нашето семейство всичко започна неусетно. Мъжът ми почувства неразположение – главоболие, температура, които ту се появяваха, ту изчезваха. Той отдаваше това на преумора. Въпреки това, реши да се самоизолира като посети единствено доктора. Личният лекар ни уведоми, че това са симптоми на Ковид, изписа лекарства на мъжа ми и той започна да ги приема. Направи си тест и се оказа положителен, което не ни изненада. Докато излезнат резултатите, симптомите му бяха отшумели. Беше останала само кашлицата и загубата на обоняние. Той така и не загуби вкус.

Десет дена след неговите първи симптоми, аз усетих моите. Имах температура – приблизително в същите граници – около 37-37,5 градуса, която не спадаше. Главоболието беше ужасно, придружено с болка в очите, която не стихва. При всяко местене на очите или допир беше ужасно болезнено. Тогава обаче аз бях едва в 8-ма гестационна седмица от бременността и нямах голям избор от медикаменти, които мога да приемам. Може да се каже, че карах не лека бременност до този момент, особено откъм умора. Не можех да стана от леглото, бях непрекъснато уморена и гладна. В същото време много ми се гадеше, но не съм повръщала. Имах болки в корема и кръста, но е спорно дали те бяха от бременността или от вируса.

Сутринта на втория ден температурата отново беше в същите граници, но по-късно започна да се покачва и стигна до 38,6 градуса. Тогава се свързах с личния лекар и гинеколога и след консултация с тях приех Парацетамол. Лекарството свали температурата за следващите няколко часа. Всички останали симптоми си продължаваха със същата сила и интензивност. Добави се и нещо ново – започнах да усещам как обонянието ми е леко намалено. А е известно, че бременните подушват като хрътки. Вечерта се наложи да изпия още един Парацетамол, заради висока температура. Личният ми доктор ме беше посъветвала кога и в какви количества мога да го приемам. Изписа ми и друго лекарство, което е съвместимо с бременността.

Най-неприятното от всичко беше, че не се чувствах така бременна и това много ме притесняваше. Нямах търпение всичко да приключи и да отида на преглед, където да се уверя, че всичко с бебето е наред. След като вече бях здрава и мина известно време, за да съм сигурна, че не съм заразна посетих гинеколога. От него научих, че все още няма данни Ковид да се предава при раждане. Вътреутробно бебчетата не се заразявали. Плацентата пази плода и той е защитен.

На третия ден, след като вече започнах приема на лекарството, главоболието започна да отслабва, а температурата да спада. Имах обаче нов симптом – болки в цялото тяло, които бяха нетърпими. Буквално плаках от болка непрекъснато. Усещането беше като крампи от горе до долу по тялото, но доста по-силни от обикновено. Мирисът ми вече никакъв го нямаше.

Четвъртият ден беше първия без температура и силното главоболие. Болките в тялото също бяха си отишли. Освен тези в кръста, което не се знае дали бяха от болестта или бременността. Носът ми беше запушен до краен предел, изобщо не можех да дишам на моменти. Използвах бебешки капки за нос (след консултация с лекар). Освен че вече официално нямах мирис, започнах да усещам, че се губи и вкуса ми. Имах проблеми със зъб, но да отида на зъболекар беше невъзможно. След консултация по телефон със зъболекарката поне имах временно решение.

На следващия ден симптомите бяха почти същите, като получавах и задух, заради запушения ми нос. Нямах нито вкус, нито мирис и изобщо не разбирах какво ям – дали е сладко, солено, кисело или горчиво. Спокойно можех да ям чесън вместо бадеми. Въпреки това обаче си имах апетит през цялото време.

На шестия ден, от първите получени симптоми вече бях по-добре. Тогава се бяха и обадили на мъжа ми от РЗИ и направиха справка за контактните лица. Понеже се бяхме самоизолирали още от началото контактните му бяхме само аз и дъщеря ми. Тя нямаше никакви симптоми, но понеже аз имах ме извикаха, за да ми направят тест. Тогава ми връчиха и предписанията – на него като болен 14 дни карантина от датата на теста, а на нас с детето по 10 дни.

Изключително лошо впечатление в РЗИ ми направи една млада и добре изглеждаща дама, която мина през всичко и всички и направо влезна. Това нямаше да ме шокира ако не беше с малкото си дете – около тригодишно. Тя буквално дойде отгоре ми, а аз се дръпнах и й казах, че съм болна и да почака, докато попълня документите, които ми бяха дали. Тя обаче беше категорична, че няма какво да чака, не идвала за пръв път и много добре знаела какво да прави. Моля ви!, не водете децата си при болни и на такива места, особено ако нямат никакви симптоми (както беше в случая с тази жена и детето й). Имаше и възрастни такива хора (без симптоми), които от РЗИ се опитваха да отпратят. Няма нужда да се прави тест за ковид, ако нямате основателна причина. Това, че имате Ковид не е повод за похвала или гордост.

Симптомите ми през този 6-ти ден бяха същите – липса на вкус и мирис, запушен нос, но си имах и нов – кашлица. Изядох една огромна лъжица мед и веднага се стопира. През всички изминали дни, както и в този имах болки в гърлото и храчки. Те бяха предимно бели, но понякога имаше и кръв в тях. Понякога течеше кръв и от носа ми.

Следващите два дни не бяха по-различни. Освен, че на 8-мия ден сутринта заспивах постоянно и имах болки в корема. Вечерта пък се появи хрема – течащ нос, кихане, както и позиви за кашляне. Отново обаче туширах нещата с една лъжица мед. Повече не се и появи кашлица (мъжа ми кашля и до ден днешен, няколко месеца след първия симптом). Започнах да усещам, че храната ми е безсолна. Усетих и че цитрусите са кисели. Ура!

От 9-тия ден нататък започнах да усещам подобрение. Вкуса и мириса бавно, но сигурно започнаха да се завръщат. На 15-тия ден от първия симптом вече всичко се беше възвърнало. Драмата обаче не приключи до там. Все още се появяват някакви последствия – например почти не чувам с едното ухо. След посещение на доктор се оказа, че няма видима причина за това. Но така и не се завръща този слух. Кожата ми се лющеше, но овладях нещата с помощта на крем Дермакс. На мъжа ми кожата по главата също се лющеше, а на мен и над очите.

Въпреки това, нищо от физическите неприятности, които имах не могат да се сравнят с емоционалната страна на вируса. Междувременно се разболяха и наши близки, за които не можехме да се погрижим или да направим каквото и да било. Беше изключително неприятно, а още повече имаше някакъв шанс и ние да сме ги заразили, което ми докара и чувство на вина. Докато не оздравяха се молех всеки ден, не заради гузната си съвест, а защото не мога да позволя на този вирус да ми вземе някой. Все още не е успял и се надявам и така да си остане.

Това, че стоях вкъщи толкова време – около 25 дена изобщо не може да ме бутне, защото така или иначе гледам много да не излизам в това грипозно време. Но това, че имах нужда от определени доктори и нямаше как да ги посетя ме тормозеше. Най-вече заради бебчето, защото в тези ранни седмици от бременността няма как да се усети дали има проблем. А пък и непосредствено преди това имах прокървяване, за което успях да отида на доктор, но не успях да проследя дали всичко е наред. Също имах и вагинално течение, но при разговор с една приятелка, прекарала Ковид разбрах, че и тя е имала (не е бременна) и е спряло веднага след оздравяването й. Така че спокойно може да се брои като симптом на Короната.

Все още мисля, че се разболях по-нетрадиционно. С мъжа ми бяхме се отделили в отделни стаи. Също така и доста се пазехме – нямахме никакъв контакт. Редовно почиствах дома ни – дезинфекция на всичко. Но един от дните прекалих с чистенето. Цял ден с препаратите в ръка и нямаше повърхност, която не съм докоснала и измила. Грешката ми беше, че направих всичко това без ръкавици. На следващия ден усетих първите симптоми и мисля, че именно така успя да ме спипа коронавируса. Затова винаги използвайте предпазни средства – маски, ръкавици и т.н. Дори и да не виждаме или усещаме, те ни пазят по някакъв начин.

Аз изкарах ковид по време на бременността сравнително леко. Като под леко нямам предвид, че е като друг вирус или че подскачах на два крака. А по-скоро това, че не стигнах до болница и нямаше някакви усложнения. Но доктори твърдят, че колкото по-леко е прекаран вируса, толкова по-краткотраен е имунитета. Така че продължавам да се пазя и се моля с Ковид да не се срещаме пак.

Сега, когато вече има ваксина и броя на заразените ежедневно пада се надявам всичко това скоро да приключи. Въпреки че няма много оптимистични прогнози, аз вярвам в щастливия финал. За съжаление в доста семейства вече е имало фатален край при среща с коронавирус, но се моля в бъдеще това да се промени. Няма да лъжа, че оттук нататък очаквам да има такива вируси почти постоянно и това да се превърне в нормален начин на живот. Вируса ни научи на много неща, но и много ни взе. За това призовавам всички да се пазят – себе си и околните. Някой все още не вярват и наричат това конспирация, но нека не се налага да се запознават с Ковид от първо лице и за тях това да остане просто една манипулация.

Бъдете здрави!

Последвай ме във Facebook , Instagram и Pinterest <3

Снимки: Pixabay


#Сподели

Leave a Reply