Днес ви срещам с Йоанна Рачовска – майка на четири деца, дула, консултант по кърмене или най-общо казано, аз я наричам “майка с мисия да помага на майките”.
Как помага дулата, какво прави една дула?
Първо да разкажа малко за това какво е дула. Сигурна съм, че голяма част от хората не знаят. Професията дула е сравнително непозната в България, но услугите на дулите стават все по-популярни и тук, както е на много други места. Дулите са обучени да осигуряват на жените емоционална и физическа подкрепа по време на бременността, раждането и периода след това. Смисълът от това да имаш дула е раждането ти да се превърне в максимално позитивно преживяване, независимо как точно ще протече. Тоест да се чувстваш разбрана, подкрепяна и информирана през всеки един етап от пътя до своето бебе, независимо от маршрута. Смята се, че думата «дула» има гръцки произход и означава “жена, която служи/помага”. Всъщност тази професия не е никак нова. В културите преди нашата е било напълно нормално раждащите жени да бъдат подкрепяни от други жени от своята общност. Често заедно с традиционните акушерки до жените са били техните сестри, приятелки, съседки, които са имали опит и знание за раждането. Те са осигурявали спокойствие и комфорт – доколкото е възможно – на раждащата, всяка по свой начин: така, както днес го правят професионалните дули. Днес раждаме с много повече медицинска грижа, но нуждата на раждащата жена от този вид немедицинска подкрепа не е отпаднала. Напротив. Все повече изследвания показват, че дулите реално допринасят за това раждането да завърши по-добре и за майката, и за бебето. Затова много жени избират да работят с дула при подготовката си за раждането и кърменето и да имат и дула по време на раждането. Всяка дула умее да поднася информация на разбираем език и да помага при вземане на информирани решения. Дулата може да подкрепя и партньора на жената, най-вече с информация, но и с други малки, но практични неща.
Но какво точно правим като дули?
Обикновено жената или семейството избира своята дула и започва да контактува активно с нея няколко месеца преди раждането. Разбира се не е късно да се потърси дула дори и в деня преди раждането. Понякога жените се свързват с мен и след като то вече е минало, за подкрепа при възстановяването, кърменето и първите грижи за бебето. Все пак ползите са малко по-големи, ако между майката и дулата има предварително изградена връзка. Обичайно е да се срещнем с жената или двойката поне два пъти преди раждането. Обсъждаме всякакви теми: предишния опит на майката, нейните страхове и очаквания, притеснения и желания. Гледната точна и притесненията на таткото също са важни. Говорим си за раждането и кърменето и правим план как бих могла да съм полезна. Често се случва дулата да “отвори” някои врати за семейството: тоест да даде идеи и информация, на които бъдещите родители досега не са попадали. Крайните решения обаче са винаги на двойката. Дулата ще подкрепи всеки избор и не налага определен “начин на раждане”. Майките, работещи с дула, често описват предпочитанията си в план за раждане. За мен планът за раждане не е лист хартия със списък от процедури, а процес на информиране, диалог с партньора и екипа и вземане на информирани решения. По време на раждането оптимално е дулата да бъде неотлъчно до майката. В зависмост от предпочитанията на жената, дулата може да се присъдини към нея още в дома ѝ, в началната фаза на раждането. Случва се и срещата да стане направо в болницата. Докато раждането е в началото си, основна задача на дулата е да разсейва майката и да бъде приятна компания. С напредването на процеса и засилването на контракциите, дулите могат активно да помагат на жените да се справят с болката. Често използваме техники на дишане и отпускане, масаж, смяна на позициите. Дулите помагат още с всякакви малки, но практични неща: например да донесем кърпи, да направим чай, да напълним ваната, там, където я има…
Можем разбира се във всеки момент да даваме информация на майката и бащата, ако е в нашите компетенции. По време на раждането ключовата дума за работата на дулата е “постоянна подкрепа”. Изследвания на повече от 15,000 жени от 16 страни установяват, че раждането протича най-леко, когато жената има постоянна подкрепа от човек, който не работи за болницата и не е част от социалния й кръг (приятел, партньор или роднина). При тези жени е наблюдавано:
31% по-рядка употреба на синтетичен окситоцин
28% по-нисък риск от цезарово сечение
34% по-малък риск от разочарование от раждането
12% по-голяма вероятност за спонтанно вагинално раждане
Доста сериозни цифри, нали?
Дулата помага ли след раждането? (например кърмене и първи грижи за бебето)
Да, дулите са обучени да подкрепят майките и в периода непосредствено след раждането. Можем да помогнем и за възможно най-добрия старт на кърменето. Обичайно, ако на раждането е имало дула, тя остава поне 2 часа след като се роди бебето. След това с майката имат поне още една среща, на която обсъждат всичко, което вълнува жената: как е протекло раждането, как върви възстановяването и кърменето/храненето на бебето и първите грижи за него, какво е емоционалното състояние на родилката, как би могла да организира ежедневието си…
Дулата винаги ли присъства на раждането?
За съжаление не навсякъде има възможност за физическа подкрепа от дула. В такива случаи все пак има варианти. Единият е дулата да е с майката до болницата. Ако в конкретното заведение допускат татковци, добре подготвен татко може да поеме поне отчасти нейната роля след това. Дулата остава на разположение по телефон или чат и подкрепя и двамата родители дистанционно с насоки, информация и насърчение. Има и жени, които искат да работят с дула само при подготовката си за раждането. Това също е чудесен вариант, защото такива жени са много по-добре информирани и подготвени за това, което ги очаква и разполагат с голям набор от средства за справяне с различни ситуации.
Разкажи ми най-запомнящия се момент през твоята практика?
„Успяяяяяяях!“
Това ми писа една ранна сутрин жена, която подкрепях през бременността да се подготви за своето мечтано раждане. Макар че не бях с нея физически на раждането, бях съпричастна, бях я опознала, знаех добре какво иска и защо… В последните дни и часове си бяхме говорили много и макар и виртуално, аз бях част от нейния подкрепящ кръг. Вълнувах се с нея, мислено бях при нея… Много силно е усещането за връзка в тези моменти.
Тук пак подчертавам, че конкретният механизъм на раждане (нормално или секцио) не е толкова от значение. За жената най-важно е на всяка стъпка да бъде в центъра на грижата и взимането на решения. Тогава всяка жена се чувства „успяла“. Много искам да помагам на жените да “успеят”. Да намерят силата, която носят в себе си и да се преборят за раждането си. Защото си е борба: борба със страха, с една не особено подкрепяща система за родилна грижа, борба с предразсъдъци и липса на информация… Но ето, случва се, жените сме силни и можем да правим трудни неща! Малко подкрепа, информация, вяра и се случват чудеса! Помня в детайли много от историите на жените, с които съм работила. Работата на дулите е такава, че ние създаваме емоционална връзка, понякога доста силна. Имам в ума си цяла библиотека със запечатани силни моменти… и хубави, и не чак толкова… Но много важни.
А най-трудният?
Най-трудно ми е, когато зная, че някоя от жените, с които работя, избира да се довери на човек, който ѝ дава заблуждаваща или откровено грешна информация. Аз както казах по-горе съм длъжна да подкрепя жената във всяко нейно решение. Давам информация само ако ми поискат и колкото ми поискат. И когато някоя жена ми сподели, че в семейството са взели конкретно решение и се доверяват изцяло на даден източник на информация, не търсят повече гледни точки, аз не мога да се намеся. Дори и да зная, че пропускат нещо важно. Много особено е. Понякога все пак опитвам да намекна за нов поглед върху ситуацията. Само че рядко има резултат, ако семейството вече е взело решение. От друга страна, това също е част от моята роля да овластявам жените. Всеки човек трябва да има право да взима решенията за своето здраве, дори и тези решения да не водят до най-добри резултати.
Ти самата си майка на 4 деца. Разкажи ми за ежедневието си? Как се справяш?
Представи си летище… Един тръгва, друг пристига, един хапва, друг спи, всеки със свои проблеми и вълнения… Някой оздравява, някой се разболява, докато други пишат домашни… Аз съм диспечерът. Не ми е скучно никога. Трудно – да, скучно – не. Как се справям: като всяка майка. Създали сме си организация в семейството, справяме се някак. Не е изобщо перфектно. Много се радвам, че избягах от идеята, че има перфектни майки. Това много помага. Повтарям си, че правя достатъчно, дори и когато нищо не е идеално. Ежедневието е често хаотично, но с баща им го приемаме като най-ценната инвестиция на време, която ще направим. Много ми помага това, че той работи от къщи и е постоянно с нас. Също това, че се преместихме в къща в село близо до Варна: няма нужда да мисля за разходки, чист въздух и природа, тези неща си ги имаме в двора. Децата са свикнали да се включват в грижата за най-малката (на почти 3 годин), а също и в домакинството. По-големите (на 11 години и 14 години), а вече сякаш дори и Вяра, която е на 8 години, са много самостоятелни и разчитам на тях за много неща. Голямото семейство неизбежно учи децата да са по-самостоятелни и отговорни.
Йоанна Рачовска може да откриете в Инстаграм, Фейсбук, да си поговорите във Фейсбук групата й, а в сайта й ще намерите полезна информация, свързна с раждането – varna-birth-support.com.
