Автор на този текст е Александър Кърджев, логопед.
Ние живеем в постоянна война. Война с неизлечими болести, война по пътищата, война за правата на различноопределящи се по някакъв признак хора. Въобще животът в двадесет и първи век се превърна в една палитра от забележими и незабележими войни. Ако някой ни беше казал, че след ковид-кризата, която продължава и до ден днешен ще избухне война между две цивилизовани държави, сигурно щеше да ни се струва нереално. Защо да се случва? Нали именно последните две години трябваше да сме най-единни, най-смирени и най-търпеливи. Нали трябваше да забравим първичното и лошото, за да се фокусираме върху това да запазим човешкия живот. Явно не се получи. Войната е факт.
Войната в днешно време обаче е много по-различна от последните големи сражения, които историята помни. Натискането на едно копче може да изпари половин континент. Една бойна машина може да победи стотици. Войната може да ескалира за един ден от една невинна жертва до цяла погубена нация. Толкова сме напреднали в технологиите. Войната може да те постави от отрупана с храна маса, до това да се съмняваш ще има ли какво да ядеш утре.
От къде се информираме за войната и как така знаем всичко за нея, а тя е на хиляди километри от нас?
Медиите. През последните две години разбрахме колко силни могат да бъдат те. По време на война те ни дават може би повече информация отколкото масовият човек има нужда – почти почасово се водят статистики с колко точно са нараснали жертвите, колко ракети са изстреляни, колко сгради са разрушени.
Това постоянно психическо обременяване обаче не касае пряко само нас възрастните. Как да обясним на децата ни какво е война, като ние самите не сме живели във война и единствено може да говорим въз основа на исторически източници и хипотези. Как да обясним на децата ни, които до скоро седяха изолирани седмици на ред вкъщи заради „невидимия противник“, че този път причината за случващото се нещастие са нечии бащи грабнали автомати.
Как да обясним на децата ни?
На първо място безспорно е това как ще поднесем темата. Въоръжете се със спокойствие и се освободете от емоциите си. В момента не е важно, че сте гневни защото невинни загиват. Не е важно, че сте гневни защото инфлацията се повишава. Не е важно, че сте гневни защото военните действия влияят пряко на суровините, с които предприятието ви търгува. Нужно е да сте спокойни и уравновесени. Децата се оглеждат в нашето огледало и приемат енергията ни. Ако ние демонстрираме тревожност, те също ще са тревожни, ако ние показваме страх и те ще се страхуват. Ако ние показваме гняв и те ще са гневни. Ако ние плачем, те също ще плачат. Не преправяйте гласа си, говорете със същия тон и загриженост сякаш обсъждате ежедневието си.
Бъдете наясно с посланието, което искате да достигне до вашето дете. Ако детето подхване темата на разговор за войната е добре дошло. Не се стряскайте. Отвърнете на желанието му да отговорите на неговите въпроси и във вас да срещне опора и сигурност. Ако пък вие искате да поставите темата на масата – не се колебайте да го направите, просто използвайте правилото на трите П – просто, постоянно, последователно. Използвайте разбираеми за детето думи, постоянно имайте емоционален или ако е нужно физически допир с него, бъдете последователни в изказа си и не влизайте прекалено рязко в темата. Думи като: сила, надмощие, агресия, справедливост, алчност могат да ви бъдат от полза. Крайната ви цел е детето да разбере какво всъщност е война и че агресията не води до хубави последствия, въпреки че при война тя е действие с което народите се защитават. Ако все пак и вие нямате отговори за себе си и съответно за детето няма нищо срамно да му го споделите. Вероятно то ще прояви разбиране и съчувствие, защото знае, че войната е нещо неприятно и може би е окей да ни е трудно в това време.
Не съществува конкретно място където да говорите на темата „война“. Може да го направите в парка, може да го направите вкъщи, може да го направите и докато се возите в колата. В хода на диалога ви, защото няма да е монолог както вече уточнихме, може да се поинтересувате за това как детето си представя началото, същността и края на една война. Което да е предпоставка да се поинтересувате какво е чуло от медиите за актуалната ситуация. Може да използвате хитринки от сорта на „Войната е много далеч“, „Войната не се интересува от нас“, „Нашата цел не е да бъдем част от нея“. Ако искаме да съхраним емоционалното състояние на детето ни в дългосрочен план е важно да бъдем честни – и към него, а и към самите себе си. Подберете максимално кратко и ясно най-общата и важна актуална информация, като изолирате излишни подробности и най-вече конспиративни теории, информацията в сферата на предположенията също. Последното би повлияло пряко на емоциите и въображението му в негативен смисъл. Може да договорите правила по време на тази война от сорта на: гледаме и слушаме за нея само когато сме заедно, ако имаш въпроси ги задаваш основно към близките си, а не на непознати, можем да говорим по всяко време за това, ще се включим в някаква благотворителна кампания – ти я избери.
Няма точна формула по която да се водите, за да обсъждате темата „война“ с детето си. Гореописаното цели да ви припомни, че вие сте най-добрият събеседник за детето в този момент. Ако избягвате темата детето ще си задава още повече въпроси, и няма да получава още повече отговори. Нормално е да ви е страх, нормално е да се тревожите, нормално е да сте несигурни, но извън реда на нещата е да не го подкрепите пряко в този момент. За това мобилизирайте се, припомнете си от философска гледна точка какво е човекът и се впуснете. В момента в който първото ви изречение бъде казано на глас, Вие вече сте се справили.
Благодарности на Александър Кърджев, за съветите, които сподели с нас. Може да го откриете във фейсбук и youtube, където споделя полезни видеа от практиката му на логопед.
Снимка: Pixabay
